Казвам се Любо. Официално – Любомир Георгиев. Но тъй като никога не слагам официални дрехи, а и не харесвам официалните хора, ме наричайте просто Любо. А ако и това не ви харесва, може да се обръщате към мен с „Хей!” или „Абе, дъртак!” или може само да ми подсвирквате. Не си мислете, че ще се обидя. Няма. Свикнал съм на всякакви простотии и олигофрении. Та нали и аз живея в България?!
Като споменах за “дъртака”, щях да забравя да кажа, че наистина съм стар – прехвърлих 50! Но някой да не си помисли, че се чувствам на толкова! Глупости! Чувствам се поне на 150! Не знам, може и на повече.
Друго какво да кажа за мен? Проста фактология: не съм религиозен, но съм вярващ; не съм женен, но съм бил и надали ще бъда пак – да ме карат да тупам килимите, да си лъскам обувките и хиляди други гадости; не мога да понасям жените, но дали бих могъл да живея без тях; имам чувство за хумор, но освен мен никой друг не се смее, а е толкова смешно; пиша понякога разни неща, но винаги си ги чета сам – като не разбират хората от класика, така е. А за друго - питайте! Омръзна ми да пиша. Нямам муза.
Друго какво да кажа за мен? Проста фактология: не съм религиозен, но съм вярващ; не съм женен, но съм бил и надали ще бъда пак – да ме карат да тупам килимите, да си лъскам обувките и хиляди други гадости; не мога да понасям жените, но дали бих могъл да живея без тях; имам чувство за хумор, но освен мен никой друг не се смее, а е толкова смешно; пиша понякога разни неща, но винаги си ги чета сам – като не разбират хората от класика, така е. А за друго - питайте! Омръзна ми да пиша. Нямам муза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря за коментара веднага щом го прочета, ще отговоря :)