Една обикновенна любовна история

Любовта на жената се заражда в мозъка, а на мъжа в душата!
Седнали сме на пейката пред блока с моя съсед и като първи клюкарки решаваме проблемите на човечеството. То не бяха екологични катастрофи, земетресения, нови правила във футбола, политическата обстановка в Европейския съюз, сомалийски пирати и още, и още, и още. Само по два проблема имахме общо мнение. Първият бе глобалното затопляне. Стигнахме до извода, че твърде вероятно е, това затопляне да се причинява от прекомерната консумация на леща и зрял фасул, както и повсеместното правене на консерви зад блока, където за подпалка служеха не само клони, паднали от дърветата в парка, но и скъсани джапанки, галоши, дивани, фотьойли, та понякога и тоалетна хартия. По втория проблем също бяхме на едно мнение – екстрадирването на циганите обратно в България и Румъния. Чакайте бе, европейци. Нали до вчера ни обвинявахте, че не сме ги интегрирали. Направете го вие, като сте толкова умни и интеграционни. Две хиляди мангали не можете да оправите и оревахте света, а питате ли нас един милион как се интегрират. За Румъния нищо не казвам, че там са доста повече. Абе мангал интегрирва ли се!? То не подлежи на такова нещо, защото не е в природата му. Няма го заложено! Липсва в гените. Ако мислите, че това нещо може да се върже в държавата-много се лъжете. Нещо, което бай Тошо не успя да направи, мислите ли, че вие ще можете. Той и Хитлер се опита, но накрая разбра, че криво дърво само огън го оправя. Както и да е! Кой не е живял покрай тях, той не знае.
В такъв поток от размисли прекарвахме късния следобед, когато до нас спря един „Опел”, от онези най – обикновените, абе немски Москвич, дето му казват. От него слиза един младеж замятайки единия си крак. Като се обърна към мен, гледам един съученик на големия ми син.
-Данчо, какво правиш тук в нашата махала?
-Здрасти, чичо Любчо! Как да ти кажа…. Една жена търся.
-Млад си, ще търсиш! Аз знаеш ли колко съм добре, от както умря Станчо.
-Кой Станчо?
-„Кой Станчо”! Оня в гащите. Голям товар ми падна от гърба. Никакви проблеми? Къде ще я закараш, имаш ли пари, иска ти се, а няма къде, обича ли те, има ли си друг. Абе, родих се. А ти каза, че я търсиш. Не знаеш ли къде живее?
Момчето въздъхна и седна до нас.
-Чичо Любо, не знам дали си спомняш, но преди осем години се ожених. Много красива жена взех. Живяхме добре и детенце си имахме, но жена ми избяга. Побърках се. Обичам я толкова много, че не знам как ще живея без нея. От притеснение получих инфаркт. Още не мога да се оправя. Научих, че тук някъде си е взела апартамент под наем, та дойдох да я търся.
Знам я. Наистина красиво момиче. Гледаш, гледаш, а Господ сякаш цялата красота в нея е влял. Дефект не можеш да откриеш. Само дето никога не поздравява, когато минава покрай хората.
-Лошо, Данчо, лошо. Жена и вода тръгнат ли-спиране няма. Ти като я намериш, мислиш ли, че ще се върне?
-Мисля че не, но не губя надежда. Ще падна на колене, в името на детето и нашето семейство.
-Данчо, осъзнай се! Жените никога не понасят падналите мъже. Казваш в името на семейството. Тя ако държеше на него нямаше да избяга, но хубавото е, че поне държи на детето ви и не го е изоставила.
-Какво ли не дадох на тази жена: цялата си любов, цялото си сърце, всичко което имах.
-Явно е било малко за нея. Жените не искат много-искат всичко.
Как да кажа на това момче, че любимата му сега се среща с един гол охльов. Гол, гол, ама „Мерцедес” кара и то най-нов модел!? Как да му кажа, че тя след като се е возила в луксозна кола, никога няма да иска да се върне в неговият „Опел” !? Как да му кажа, че тя е избягала, когато е бил здрав, а сега когато е половин човек, е пълен абсурд да го стори!? Не мога!

-А ти не си ли помислил за друго момиче? Жени много.
-Не! Не искам и да си помисля за друга. Влюбен съм и не мога да си представя живота без нея.
-И какво ще направиш, ако я срещнеш и тя ти каже да вървиш по дяволите!?
-Сигурно ще се самоубия!
-Заради една жена, която не й пука за тебе!? Ти си луд! Помисли! Млад си още. Ще намериш жена, която ще те обича и ще си живеете щастливо, защото ти си добро и кротко момче. Всичко ще потъне в забрава с времето. Любовта отиде ли си, връщане няма. Страданията само ще те съсипят. Забрави за нея и отвори нова страница в живота си.
Данчо само поклати неодобрително с глава, каза ни довиждане и с мъка седна зад волана, замятайки единия си крак.
Само преди час имахме решения за проблемите на човечеството, а сега бяхме безсилни да се справим с някаква си „любов”.
Как да му кажем на това момче, че тя живее в този вход!? Как да погубим неговата любов!? Как да му кажем, че детето му се хвърля в прегръдките на друг и може би го нарича „татко”!? Как!?